Игри

Информация за страница Садово

Садово е един от малките градове, разположени в Южна България. Намира се на територията на Пловдивска област и към 2011 година местното население наброява 2600 души. Градът изпълнява функциите на административен център на едноименната община. От втория по големина български град населеното място отстои на 18 километра в източна посока. Едновременно с това е разположен в близост до река Марица. Чешенгирево и Кочево пък са две от най-близките съседни села, разположени в близост до малкия град. През 1916 година именно в едноименната станция е измерена най-високата за страната лятна температура, възлизаща на 45.2 градуса. Кючук Стамбол пък е най-старото име на населеното място, намиращо се в Пловдивска област. До 1881 година то носи и друго име – Чешенгир махала. В историческо значение градът може да се похвали с много неща, включително и с времето, в което възниква. Това се случва малко преди страната ни да бъде окончателно поробена от османските завоеватели – в периода 1355 – 1390 година.

   Турски заселници, преселени в Тракия, полагат основите на днешния Садово. Това се случва по времето, когато османската империя се управлява от Баязид и Мурад 1-ви. Първоначално селището е било само турско, в което местното население са представители на мюсюлманските турци. В подробния и добре познат регистър на акънджиите за пръв път се говори за населеното място. Регистърът датира от 1472 година и там се споменава като Чешенгир. Към началото на седемнадесетото столетие обаче започва да се наблюдава бавен и постепенен процес на християнизацията на селището и пристигането на българи в него. От регистър от 1622 година се споменава, че в селището вече живеят 9 християнски семейства наред с мюсюлманските. Въпреки това в продължение на още време характерът на населеното място си остава предимно мюсюлмански. В документите се вижда все по-отчетливо нарастващия брой на християните, но те все още не са достатъчни за да бъде категоризирано селището като християнско. През 1695 година в регистър са описани общо 33 семейства, които обитават селището. От тях мюсюлманските са 18, а останалите принадлежат на българите-християни. Това означава, че през тази година броят на местното население е почти равно по отношение на мюсюлманите и християните.

   Данните са от Личния архив на Любомир Василев от пловдивското село Кочево. В друг архивен документ, датиращ от 1848 година, се срещат и други сведения за селището. По своята същност документът представлява годишният регистър на Пловдивски санджак, като в него се споменава Садово под името Чешенгир. Сегашното си име градът получава в резултат на възклицанието на патриарха на българската литература и за известен период министър на просветата Иван Вазов. Когато преминава през една от градините в тогавашното село, той не се стърпява и възкликва: Какъв красив сад! Историята на това населено място е стародавна и е обект на интерес от страна на много изследователи. За постепенното му побългаряване и попълване с християнско население се виждат данни от османските регистри  през годините. Първоначално развило се като селище с напълно мюсюлманско население, в даден момент от началото на 17-ти век в него пристигат и християнски семейства, което коренно променя неговия облик.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker